Добавката "зелена енергия"

Една чудесна статия на
Инж. ИВО ГЕОРГИЕВ,
Адв. КИРО КИРОВ
Публикувана в 24часа на 20.05.2013


Всички знаем, че зелената енергия в крайна сметка се плаща от крайните потребители, чрез добавката "зелена енергия". Електроразпределителните дружества (ЕРП) на практика са само посредници, които би трябвало да събират тази добавка от потребителите и да я плащат на производителите на зелена енергия. Такава е тяхната роля и при висококомбинираното производство. По същия начин чрез добавката за потребителите "невъзстановяеми разходи" се събира и плаща по високата цена за така наречените американски централи ("Марица-изток").
Нека да видим каква е цената, която потребителите плащат за зелена енергия. От решенията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) виждаме, че цената за произведената от ФЕЦ електроенергия е 485 лв. за 1 мвтч или 48.5 стотинки за 1 квтч. Сега да видим колко от тази цена стига до тези производители.
От 485 лева, зелените производители плащат на ЕРП 189 лева за достъп до мрежите, т.е. за тях остават 296 лева. Като вземем предвид 40-процентното ограничаване на производството, за производителя от първоначалните 485 лв, остават 178 лева.
Или от общо 485 лева, които трябва да получи производителя, той получава само 178 лв, а останалите 307 лв. се получават под една или друга форма от ЕРП. На практика ЕРП вземат, без да са инвестирали нито един лев, 63% от цената на зелената електроенергия, плащана от потребителите, а за производителите, които са направили 100% от инвестицията, поели са целия риск за тази инвестиция, остават 37%. Невероятно! Скъпи сънароднико от Благоевград, ето отговора на твоя въпрос - зелената добавка, която всеки един от нас плаща, не отива за зелена енергия, а остава в ЕРП.
Искаме да припомним, че битовите потребители заплащат консумираната от тях електроенергия по 157 лв. за мвтч или по 15,7 стотинки за квтч. Ако производителят на зелена енергия, който за 1 мвтч произведена електроенергия получава 178 лв., не е принуден да ограничава производството си с 40% (не се изключва), той би произвел не 1 мвтч, а 1,66 мвтч електроенергия със същото оборудване. Ако продаде тази електроенергия за същата цена от 178 лв. себестойността на произведената от него електоенергия би била 107,2 лв за мвтч или 10,72 стотинки за квтч.
В същото време потребителят плаща на ЕРП 15,7 стотинки за квтч. Или ако потребителят купува зелена електроенергия директно от производителя, а не от ЕРП, той би плащал не 15,7 стотинки за квтч, а 10,72 стотинки, без, разбира се, да отчитаме разходите за мрежови услуги, които обаче едва ли са повече от 3 стотинки за Квтч.
Това обаче не е възможно. Има монопол. И ако това би било възможно, монополистът (ЕРП) няма да може да вземе своите 307 лв. за всеки мвтч доставена електроенергия. Шокиращо! Самите ние не можем да повярваме до какви изводи ни доведе този анализ. Колко крясъци срещу производителите на зелена енергия, колко непристойни определения за тях. А какво излиза? Всички работят единствено за печалбата на монополиста.
Къде е законовото задължение на този монополист да работи в интерес на обществото, къде е законовият принцип за равнопоставеност на всички участници на пазара на електроенергия, къде е задължението на регулатора да следи за изпълнението на тези задължения и принципи? Защо министърът е разрешил подписването на тази заповед за ограничаване на производството на зелена енергия. И в крайна сметка къде са парите, събрани от българските граждани и фирми.
За още по-голяма яснота ще разгледаме горния пример на годишна база.
Един киловат инсталирана мощност произвежда за една година 1250 квтч електроенергия. Съгласно решението на ДКЕВР, ако производителят получи по 0,485 лева за 1 квтч, общата сума за 1 година ще бъде 606 лева, което би осигурило 7- 9% норма на вътрешна възвращаемост на проекта, което е съвсем разумно. От тези 606 лева под формата на цена за достъп производителят заплаща на ЕРП 236 лева и за него остават 370 лева (ако произведе 1250 квтч електроенергия за година), което прави проекта губещ.
Ако приемем, че решението за ограничение на производството с 40% е изпълнено, инвеститорът би произвел не 1250 квтч за година, а 750, за което следва да получи 364 лева. След като плати годишната цена за достъп, която е общо 142 лева, за цялата година производителят ще получи 222 лева. За същия период ЕРП ще получи от продажбата на електроенергия плюс зелената добавка 606 лева, от които заплаща на производителя 222 лева (37%) а останалите 384 лева (63%) остават като приход за ЕРП.
Казано с други думи, парите, които потребителите плащат на ЕРП за зелена електроенергия, се разпределят неправомерно в съотношение 63% за ЕРП и 37% за инвеститора. Освен това, ограничението на производството с 40% носи допълнителен годишен приход на ЕРП в размер на 148 лева за всеки инсталиран киловат мощност зелена енергия.
Ако приемем, че тези централи са с обща инсталирана мощност от 600 мегавата (600 000 киловата), сумата, която ще получат ЕРП в резултат на ограничаване на производството с 40% за една година, ще възлезе на над 88 милиона лева, и то само от този тип фотоволтаични централи. А ако вземе предвид всички зелени централи, сумата вероятно ще надхвърли 100 милиона годишно.
Не това е най-лошото. Най-лошото е, че за да се реализира този сценарий, се ограничава износът на електроенергия, като по този начин пряко се ощетява държавата. В този смисъл решението за ограничаване на производството на електроенергия от зелените централи е антидържавно, то е против интересите на обществото. Не можем да разберем толкова ли сме богати като държава и народ, че да ограничаваме производства?
Мярката за ограничаване на производството с 40% е насочена изцяло за компенсиране намалените приходи на ЕРП след последното решение на ДЕКВР за намаляване цената на електроенергията чрез купуване на по-евтина електроенергия от НЕК, а не скъпа от други зелени производители. Това обаче е възможно само ако НЕК ограничи износа на електроенергия, за да я продава на ЕРП, като по този начин ощетява държавата и всеки един от нас.
Няма никакви герои, които спират вецове на НЕК и ограничават производството на другите централи,поради свръхпроизводство и съображения за сигурност на системата, а има конкретен сценарий, който е изцяло в полза на ЕРП. И този сценарий се нуждае от причини за ограничаване на износа. Има едни над 100 милиона лева на година.
С няколко лобистки хода ЕРП отнеха над 60% от приходите на зелените централи в своя полза и ще фалират сектора, и то ще фалират малките производители, които в основната си част са български граждани. Но този въпрос с фалитите не е интересен за широката публика. Да фалират, щом са дръзнали да печелят от енергетика, за това си има изградени стари компании, които не обичат да допускат други до своите монополи, особено малки производители.
Всички решения за цена за достъп и за спиране на зелените централи са изцяло в полза на ЕРП-тата.
Искаме да зададем един въпрос, който е за министри, комисари от ДКЕВР, разследващи журналисти и прокурори или може би само за прокурори.
"Защо се ощетява допълнително държавата чрез насилственото спиране на зелените централи и ограничаване на износа на електроенергия? Защо тази електроенергия, вместо да не се произвежда, не се раздаде като енергийни помощи?"
Отговорът е ясен - защото ЕРП няма да могат да присвоят добавката за зелена енергия. Ако тази електроенергия се раздава безплатно на гражданите, тези граждани няма да купуват електроенергия от ЕРП. ЕРП ще получат по-малко приходи, респективно по-малко надбавка за зелена енергия и ще намалят своите печалби.
Защо НЕК не изнася електроенергия, след като има свръхпроизводство? Защото, ако изнася електроенергия, ЕРП-тата ще трябва да продължат да изкупуват скъпа електроенергия от зелените централи и да не могат да получават зелената добавка от населението.
Цялата медийно поднесена "героика" за хората, които балансират системата, тези които с огромен професионализъм не пускат водата от язовирите през ВЕЦ на НЕК с риск да бъдат препълнени, е добре обмислено медийно затъмнение на основния резултат, а именно, че ЕРП компенсират намалената от ДКЕВР цена на електроенергията за сметка на зелените централи. По-лошото обаче е, че за да се реализира този сценарий, трябва да се спре износът, а спирането на износа на електроенергия лишава НЕК от приходи.
Нека да се опитаме да изчислим приходите, които НЕК губи.
Ако приемем, че в България са инсталирани 900 мегавата ФЕЦ, производството за една година от тях е 1 125 000 мвтч, 40% от които са 450 000 мвтч. ЕРП трябва да купят от НЕК 450 хиляди метаватчаса електроенергия вместо от ФЕЦ. По този начин НЕК се лишава от ъзможността да изнесе 450 000 мвтч електроенергия, което е над 15 милиона евро на година само от тези централи. Не ни се мисли как би изглеждала тази сума, ако добавим и електроенергията, произведена от другите зелени централи. Толкова ли е богата България, че с лека ръка се отказва от тези приходи?

Динамично балансиране на потребление и производство

Голяма част от електросистемните оператори по света, както и българският ЕСО се страхуват, че интегрирането на големи мощности ВЕИ ще застраши стабилността на електрическата мрежа и ще увеличи разходите. 

Всъщност, водещите икономики в света вече са преодоляли тези страхове, като потреблението на енергия от вятър и слънце в потреблението на САЩ, Германия, Дания, Испания и др. достига 25-50%. Основно правило за постигането на тези проценти е оператора да е винаги „една крачка пред природата” т.е. изменчивостта на вятъра и слънчевото греене да се управляват чрез точни прогнози на времето. Освен това, необходимо е управлението на всички енергийни ресурси да се изпълнява динамично, на кратки интервали от време, тъй като всички елементи на системата са динамични – потребление, ТЕЦ, вятър, слънце и тн. 

Практиката показва, че колкото по близко е оператора до момента на управление, толкова по-лесно се балансира потребление и производство без използване на резерви. Но това означава постоянно динамично диспечериране на производство, потребление, внос и износ.

Може би точно това е основния проблем на ЕСО, нежеланието за динамика, но и няма как да очакваме динамично управление на амортизирана мрежа, амортизирани централи и амортизирано потребление. Едва ли може да очакваме от сегашните диспечери да вдигнат поглед от телевизора в ЦДУ и да боравят по-динамично с параметрите и възможностите за управление, с които разполагат. Много по-лесно е да се набедят ВЕИ за опасни и да се заставят да угаснат, а после на АЕЦа какво да му управляваш.

Също така, за по лесно балансиране на производството на вятърни и соларни централи е важно генерациите да не са концентрирани в определени малки райони (както е например района на източна Добруджа за вятъра), а да са разпределени равномерно.  Вятъра никога не е еднакъв навсякъде, и ако при една централа той намалее, при друга той може да се увеличи или поне да не намалее в същия момент, което ще даде по-стабилна крайна мощност. По-големите райони имат повече ресурс за изглаждане на променливостта и на производството и на потреблението. 

Всъщност, за подобряване на диспечерирането и интегриране на повече ВЕИ мощности в мрежата не е необходимо само да се строят нови ел.проводи. Има няколко важни елемента, без които интегрирането на нови ВЕИ винаги ще предизвиква страх и несигурност в системния оператор:

Първо, трябва да има адекватни връзки със съседните пазари. Това условие е донякъде спазено в България, но основния недостатък е капацитета и модела за разпределението му.

Второ, пазарния модел на ел.енергия трябва да позволява балансиране и диспечериране в няколко времеви скали – ден напред, час напред и real-time. Това условие не е спазено в България.

Трето, системата трябва да има съвременни оперативни възможности за асимилиране на изменчивостта и грешката, точно да прогнозира и надеждно да балансира предлагане и търсене. Това условие не е спазено в България, липсват или не се използват съвременни прогнозни елементи на ВЕИ на национално ниво. ВЕИ производителите са задължени да представят прогнози с малка грешка, което като условие е неизпълнимо и ненужно.

Четвърто, системата трябва да е гъвкава за да може бързо да компенсира всяко изменение на товара или производството. Това условие не е спазено в България, тъй като ел.системата е създадена преди 50-60 г. да работи със статичните товари от конвенционални мощности и през последните 10-20 години не е усъвременявана и не е направено нищо в посока на развитие на ВЕИ.

Пето, да се въведе стандарт и правила за присъединяване на нови ВЕИ мощности към мрежата, които да отговарят на изискванията за предотвратяване на нестабилност на напрежението. Тези технологии са вече налични и са въведени в българското законодателство.

Последно и най-важно е да се създадат стратегия и правила за присъединяване за ВЕИ и конвенционални централи, които да начертаят пътя за развитие на енергетиката в страната за следващите 8-10 години. Правят се опити в тази насока, но те са прекалено податливи на лобистки и политически намеси. Тази стратегия да бъде изработена на чисто експертно ниво и да се спазва от различните политически субекти, които идват на власт през годините.

По материали от http://www.greentechmedia.com

Субсидиите за фосилни горива достигат €1.5 трилиона годишно

Международния валутен фонд публикува доклад демонстриращ, как средно 9% от бюджетите на всички държави по света се изразходват за да подпомагат индустриите базирани на нефт, природен газ и въглища чрез директни субсидии, помощи за консуматори и спестени такси от замърсяване. 



За България енергийните субсидии през 2011 са 0,81% от фискалните приходи за природния газ и 6,72% от фискалните приходи за въглищата или 0,26% от БВП са субсидиите за природния газ и 2,18% от БВП за въглищата. Не са отчетени субсидии за петролните продукти и електроенергията.


Специално за България, може да добавим и няколко конкретни спестени разходи на индустрията, използваща фосилни горива, които не са включени в доклада:

·         повишени разходи на населението за здравеопазване в резултат на постоянни и инцидентни замърсявания, обгазявания,  

·         спестени разходи и глоби за рекултивация на замърсени терени (открити мини, инцидентни разливи в морето и на сушата и др.),

·         спестени разходи за закупуване на въглеродни квоти (ТЕЦовете на Ковачки)

·         използване на плодородни терени за открит въглищен добив, пречиствателни станции, шламоотвали (за ВЕИ е забранено разполагане в ниви 1-4 категория)

·         спестени разходи за хранилище за отработено гориво, за разглобяване на блоковете и обезопасяване на блоковете на АЕЦ”Козлодуй”

Въпреки, че този тип субсидии и такси е изключително трудно да бъдат определени с истинската им стойност за обществото, доклада на МВФ изчислява, че в световен мащаб субсидиите за фосилните горива възлизат на €1.5 трилиона годишно. Това е еквивалента на 2.7% от брутния вътрешен продукт на всички държави по света или 8% от приходите в бюджетите.

За сравнение, през 2011 г Международната Енергийна Агенция изчисли, че само директните субсидии за фосилни горива в световен мащаб възлизат на 523 милиарда долара, а за възобновяеми източници на 88 милиарда долара.

По информация от Evwind, Wind Energy

Твърде сме богати да купуваме евтини неща

През 2013 г. тенденцията на намаляване на цените на pv панелите по света продължава. Основните причини за това са свръх предлагането, намаленото търсене в основни Европейски пазари като Германия, както и силното търсене на Китайския пазар, (който е с по-ниски ценови нива и възможности за печалби). 

В тази връзка, компанията A-E-S Europe GmbH публикува графика на ценовите нива за кристални модули от китайски производители (одобрени или не за финансиране от банките). На нея се вижда, че цените през януари 2013 спадат до около 0,41 евро за ват с включена доставка до Европа (Германия). 

 

 

Освен това, офертите за изграждане до ключ за инсталация с кристални модули < 30KWp в Германия е са в диапазона 1,400 - 1,900 EUR/Kwp. Цени, които преди няколко години изглеждаха невероятни и само най-смелите анализатори прогнозираха толкова рязка тенденция.

Естествено, за България цените са по-високи поради редица основателни причини, като по-висока цена на капитала, слабо търсене и т.н., но можем да направим експеримент и с един прост математически модел да изчислим времето за възвръщане на инвестицията ако приемем, че горната инсталация с цена като за Германския пазар се монтира в българските условия и преференциални цени. 

Инсталирана мощност	0,03 MW
Инвестициионни разходи 1,900 EUR х 30 кВт	111 150 лв
Годишно производство	Около 30 MWh/г
Преференциална цена за изкупуване ( Решение № Ц-28 на ДКЕВР от 29. 08.2012 г за pv върху покривни конструкции)	289,96 лв./MWh
Приход за година	8 670 лв
Период за изкупуване на инвестицията ако не са използвани заемни средства	12,8 години

Модела демонстрира, че икономическия интерес от комерсиалните фотоволтаични проекти в България, е успешно париран от управляващите.

Въпреки факта, че фотоволтаичните (1,400 - 1,900 EUR/Kwp) и вятърни (900 - 1,300 EUR/Kwp) източници на енергия предоставят най-ниските цени за нови инсталирани мощности в света, енергийната и политическа върхушка в страната прилага максимата, че сме твърде богати да купуваме евтини неща.

Управляващите се борят с всякакви методи да запазят статуквото, монопола и комисионните от съществуващите енергийни мастодонти – АЕЦи, ТЕЦове, НЕК, БЕХ и тн.