В доклада са разгледани данни от 21 държави и 190 централи, което смятам че е достатъчно от статистическа гледна точка.
Тъй като в този доклад липсва информация за КПД за ВЕИ централите, данните за тях са взети от научни литературни източници.
|
%КПД, средно |
Атомни централи
|
33% |
Газови централи
|
57% |
ТЕЦ с въглища
|
41.1% |
Вятърни централи
|
30-40%, зависи от скоростта на вятъра |
Слънчеви PV централи
|
10-20%, зависи от слънцегреенето и технологията |
Както е известно, за разлика от конвенционалните централи, ВЕИ централите преобразуват енергия от източници, които имат непостоянен характер. Тяхното КПД варира в зависимост от големината на енергията на първичния енергоносител – скоростта на вятъра и силата на слънцегреене. Колкото по-силен е вятъра или слънчевото греене, толкова по-голямо е КПД.
От таблицата ясно се вижда, че КПД на така омразните ВЕИ и особенно на вятъра са идентични на тези на „високотехнологичните” АЕЦ и ТЕЦ, но има една съществена разлика. При конвенционалните централи ниското КПД означава финансови загуби в целия период на експлоатация от заплащане за гориво, което отива за подгряване на въздуха, докато при ВЕИ такъв разход липсва – ресурса е безплатен.
В следващ пост ще стане въпрос и за бленуваната „разполагаемост”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар