сряда, 20 март 2013 г.

Наистина ли са изпълнени целите на страната за дял на ВЕИ в потреблението на енергия

При внимателно разглеждане на Първия национален доклад за напредъка на България с ВЕИ  от края на 2011 г една “грешка” на МИЕТ се набива в очи. Чрез тази грешка, изчисленията на дела на ВЕИ се насочват в грешна посока и типично по български, чрез стъкмистика се отичта изпълнение и дори преизпълнение на целите.
Доклада се изготвя на всеки две години от всички страни-членки и в съответствие с чл. 22 на Директива 2009/28/EC беше изпратен в ЕК преди 31 дек 2011 г. МИЕТ изпълни това задължение, и повече от година по-късно за съжаление вече е ясно, че ЕК няма обратен механизъм за проверка на цифрите в доклада. Цифри, които явно са манипулирани в изгода на правителство, което смята че ВЕИ са тежест и пречка за маститите лобита за „високотехнологична” ядрена енергетика. Всъщност, за средния бюрократски мозък в ЕК има логика да се довери на правителствата, тъй като в нормалните страни то ЕС, ВЕИ индустрията вече е разпозната като  основен подход за справяне с енергийната зависимост, постоянно растящите цени на енергията, безработица, фин.криза, изменение на климата и т.н. Нормалните икономики не се водят по някакви задължителни проценти в Директивата, а инвестират все повече и повече във вятърни и слънчеви проекти. Дори Германия с нейното слабо слънцегреене вече се похвали с ¼ ВЕИ от потреблението на енергия, да не говорим за Испания, Дания, Италия, скоро и Англия.

Както и да е, да се върнем на Доклада на МИЕТ. Целият доклад е изпълнен с грешки и т.н. стъкмистика, целяща да се демонстрира, че видите ли България е изпълнила задължението си даже ще го преизпълни. Темата е изключително дълга, но в този пост искам да обърна внимание само на една от цифрите – потребената биомаса за топлоенергия. Както знаете, дела на ВЕИ се определя не само като част от потреблението на електроенергия, но и на топлоенергия. Този тип енергия и по-специално дървата за горене са в основата на стъкмистиката на МИЕТ и надявам се, когато повече хора разберат колко плоско се опитват да ни минат от там, да настъпи някаква промяна.
Ако се върнем на докада http://www.mi.government.bg/files/useruploads/files/eoos/report_all_bg.pdf.
В таблица 1в на темплейта е необходимо да се опише действителния принос в крайното енергопотребление от твърда биомаса за отопление. МИЕТ докладват впечатляващи цифри близки до максималния добив на дървен материал в страната (твърда биомаса 2009 г – 742 КТОЕ и 2010 г – 883 КТОЕ), които много лесно и неведнъж са оборвани, но са „забравили” да отчетат един елементарен факт: При изчисление на потребената енергия, задължително във формулата присъства и коефициента на полезно действие, чрез който преобразуваме енергията.

N = m * Q * η

, където m е масата в кг. на топлоносителя (дърва за горене, съчки, слама или каквото и да е), Q е долна топлина на изгаряне на топлоносителя в KJ/kg и η e КПД на технологията, която се използва. Това е изключително елементарна основополагаща формула, която се учи в университета и се предполага, че енергетиците в МИЕТ я знаят.

Без включване на КПД в изчислението се определя само теоретични потенциал на енергоносителя, но всъщност ЕК се интересува от потребената енергия, нали.
Може би МИЕТ не знаят КПД на технологията? Всъщност вероятно го знаят приблизително. На стр.44 в доклада откриваме следния текст:
„ВИ имат най-голям дал в енергията за отопление във вид на пряк и непряк добив на дървесна биомаса. Този ресурс се използва главно във вид на „дърва за горене” заедно с въглища за пряко производство на топлина чрез индивидуални отоплителни уреди – печки – с нисък коефициент на полезно действие и големи загуби на енергия.”
Може би трябва да помогнем малко на МИЕТ и да използваме литературни данни за КПД на технологията на печките в страната. Тя е средно 30 – 40 %.  За да избегнем съмнение, по-долу ще приемем за максималния 40 % за среден КПД.

Така докладваните цифри в таблица 1в на темплейта за действителния принос в крайното енергопотребление от твърда биомаса за отопление ще придобият доста по-различен вид – за 2009 г – от 742 става 297 КТОЕ и 2010 г – от 883 става 353 КТОЕ.

Общото брутно потребление на енергия от ВИ в таблица 1а се променя така:
за 2009 г –  680 КТОЕ, а за 2010 г – 794 КТОЕ.

При Брутно крайно потребление на енергия по данни от НСИ
за 2009 г –  10 426 КТОЕ, а за 2010 г –  10 539 КТОЕ.

Получава се Общо брутно потребление на енергия от ВИ в страната
за 2009 г –  6,52%, а за 2010 г – 7,53%.

Думите са излишни…

Няма коментари:

Публикуване на коментар